Мария Владимирова – клиничен психолог в УСБАЛАГ „Селена“
Инвитро – подготвени ли сме за това, което ни очаква?
Инвитро е метод за лечение на стерилитет, който включва медицинска намеса в един от най-личните моменти за всяка двойка партньори, а именно създаването на собственото им дете. Въпреки това голяма част от двойките не приемат забременяването чрез асистирана репродукция като провокация към личността и връзката им, а по-скоро като физиологичен проблем, който трябва да бъде разрешен. Ето защо встъпват в това предизвикателство в живота си твърде неподготвени и това им коства много високи форми на стрес и тревожност. В живота ни има неща, за които просто трябва да съберем смелост и да скочим със затворени очи, но инвитро процедурата съвсем не е едно от тях. Когато ви предстои пункция или трансфер, всеки лекар, който работи с вас, ще ви каже: „Важно е да сте спокойна“. Къде е ключът към спокойствието обаче?
Ето част от психосоциалните и психоемоционалните фактори, влияещи върху спокойствието на двойките, с които аз работя:
- Информираност
Редица изследвания в областта на клиничната и когнитивната психология предоставят емпирични данни за връзката между тревожност и степен на информираност. Изводите се свеждат до следната проста формула: по-висока информираност = по-ниска тревожност. С други думи, колкото повече знаете за това, което ви предстои, толкова повече се отдалечавате от страха от неизвестното – един от изконните човешки страхове, заложени у всеки от нас. Разбира се, изключително важно е да се информирате от правилния източник. Това може да стане по време на прегледите при акушер-гинеколога, когото сте избрали, или посредством специализирана литература, препоръчана отново от лекаря, на когото сте се доверили.
- Добра „екипна работа“ на партньорската двойка
В нито един момент не забравяйте, че бременността е резултат от делото на двама родители. И когато този естествен процес се пренесе в болница поради нуждата от помощ, не бива да се губи идеята за това, че сме заедно в родителството. Надеждата за бъдещото бебе не бива да се превръща в проект, който е предоставен само на жената. За съжаление, все повече срещам семейства, които правят този „практичен“ избор – жената да посещава гинекологичната болница сама по време на изследванията, прегледите и манипулациите, докато мъжът е на работа. Когато попитам защо жената е била сама в тези моменти, най-често отговорите са: „Някой трябва да работи“, „Това е по-доброто решение от финансова гледна точка“, „Пътуваме отдалече, по-практично е“ и т.н. За съжаление обаче, не е по-доброто решение относно здравата връзка в двойката. Една жена никога не трябва да бъде сама по време на преглед, изследване или манипулация, свързани с бременност – това ще я направи пъти по-тревожна. Отсъствието на бъдещия баща по време на забременяването в болница е с тежък негативен отпечатък впоследствие и за него. Предизвикателствата, пред които трябва да се изправят двойките, които имат репродуктивен проблем, са и без това достатъчно фрустриращи за всяка личност, какво остава, ако се подсили и усещането за безучастност и безполезност. На въпросите „С какво можех да бъда полезен, докато седя пред кабинета?“ и „С какво можеше да помогне мъжът ми, ако седеше пред кабинета?“ (срещам тези размишления много често и при двамата партньори) отговорът е много простичък: подкрепа, съпричастност и усещане за по-голяма сигурност. Много важно е и двамата партньори да имат съзнанието за това, че трябва да останат заедно в пълния смисъл на думата през цялото време и че нито един от тях не е безполезен или маловажен.
- Социална среда
„Какво ще кажем на приятелите и семейството?“ Един от основните носители на тревожност и стрес е и този въпрос. Той присъства в повечето ми консултации с двойките, на които им предстои или вече са започнали процедура инвитро. Този въпрос ни отпраща към сърцевината на психологичната работа, а именно междуличностните отношения. Всички ние живеем в система от отношения, формирана от семейството, колегиалния и приятелския ни кръг. Това е нашият „малък свят“ и когато светът около нас ни се струва враждебен или яростен, или осъждащ – съвсем нормално е да сме неспокойни, тъжни и нещастни. Двойките, които посещават кабинета ми, споделят следните тревоги: „Чувствам се добре, докато някой приятел не ми подхвърли: „Хайде, няма ли да имате вече деца?“. Това ме наранява много, понякога имам чувството, че ще рухна. Не знам как да кажа на майка ми, че правим пореден опит инвитро. Тя дори не знае, че имаме проблем със забременяването. Мисля, че няма да може да го понесе. А е толкова трудно да крием всичко това“. Някои двойки решават да пазят тайна, а други да бъдат открити със семейството и близките си и да потърсят подкрепа. Разбира се, всички семейства имат своя собствена уникална история, затова и няма универсална рецепта за спокойствие и благоденствие. Въпреки това, по правило в психологията, се счита, че всяко семейство, което пази тайна, е съпътствано от по-голямо напрежение, по-лоша комуникация и по-голяма склонност към социална изолация.
Една от съкровените мечти на почти всички хора е да станат родители. До определен момент в живота ни тази мечта е свързана с идеята за партньор и стабилност, което съвсем не е лека екзистенциална задача. Моментът, в който стигаме до желание за дете, обикновено е радостен и изпълнен с надежди етап от живота ни, който може да бъде сериозно помрачен от диагнозата „стерилитет“. За щастие, медицината напредва и голяма част от семействата, изправени пред предизвикателство при създаването на дете, успяват да сбъднат мечтата си и да се радват на собствено бебе. Моят искрен съвет е да не омаловажавате пътя, по който ще минете, за да сбъднете мечтата си. Станете родители с любов, съзнание и спокойствие, а не родители на всяка цена „тук и сега“.
Текстът е част от съдържанието на сп. „9 месеца“ и 9m-bg.com