Клиничната имунология е медицинска специалност, която изучава имунната система на човек в норма и патология с помощта на специфични имунологични техники и методи. Във филогенетичен аспект имунната система функционира като първа линия на защита. Има две основни звена – вроден и придобит имунитет.
Антителата са белтък или група белтъци, които се образуват в отговор на контакт с антигена и реагират специфично с него. Автоимунните заболявания са резултат от дисрегулация на имунния отговор, дефектно разпознаване на собствените антигени или кръстосано реагиращи антигени. Имунологичните проблеми на бременността – невъзможност за имплантация, повтарящи се спонтанни аборти, инфертилитет са резултат от нарушения в процеса на антиген – антитяло отговора. С възможностите на съвременната медицина и в частност на имунологичната терапия се внедряват методи и средства, насочени към откриване, диагностициране и настройване на имунния отговор до желаното ниво чрез имунопотенциране, имуносупресисиране или индуциране на имунен толеранс.
Инфертилитетът е проблем на двойката и е с 50% мъжки и 50% женски произход. Около 20% от повтарящите се спонтанни аборти и загуби на плода във II – III лунарен месец са резултат от автоимунни нарушения. Автоимунните нарушения се търсят и в двамата партньори.
Репродуктивните неуспехи могат да бъдат пред-, при- и постимплантационни.
Наблюдават се няколко типа имплантационна дисфункция:
- Автоимунна – преобладаващ процент от случаите;
- Алоимунна – по-рядка и по-сложна за диагностициране.
Клиничната и имунологична лаборатории на УСБАЛАГ „Селена“ разполагат с налична апаратура и рутинно изработват необходимите тестове за идентификация на тези нарушения. Консултацията с клиничен имунолог подпомага бързата ориентация при поставянето на диагнозата. Тестовете се назначават след преглед и обсъждане на случая от различни специалисти – имунолог, акушер-гинеколог, уролог-андролог, ембриолог, ендокринолог и други специалисти, работещи в областтта на асистираната репродукция.
Имунологични изследвания:
Антинуклеарни антитела /ANA/ – профил
Скриниращ профил за изследване на наличието на автоантитела, насочени към различни белтъци и компоненти на клетъчното ядро. Уточнява наличието или липсата на автоимунен отговор при пациента и подпомага диагностиката на системните автоимунни заболявания. Изследването им е последвано от определяне на специфичността на антителата в серума.
Антинуклеарните антитела се срещат в над 95% от случаите при пациенти със системен лупус; 20-30 % – с ревматоиден артрит, 50-60% – със синдром на Sjogren, но също така и при васкулити, лекарствено индуциран лупус, карциноми, при оперирани пациенти и в 2-3% при здрави лица от мъжки и женски пол. Това ги прави показател с ниска диагностична специфичност.
АНА профилът включва антитела срещу: dsDNA, ssDNA, Sm Ag, RNP, SSA/ Ro/, SSB / La/, Scl – 70, PM, Jo-1 и т.н.
Антинуклеарните, антитиреоглобулиновите и антиреопероксидазните антитела предизвикват възпаление около ембриона и пречат на имплантацията.
Антиовариални антитела
Насочени са срещу антигени на зона пелуцида и FSH рецепторите на гранулозните клетки. Имат важна роля във фоликулогенезата и фертилизацията. Наличието им би могло да се свърже с овариална дисфункция, неизяснен стерилитет и преждевременна яйчникова недостатъчност. Те често са причина за неуспех на интраутеринните инсеминации.
Антиспермални антитела
Тестисът е задбариерен орган. Основната му функция е да произвежда сперматозоиди. Наличието на антиспермални антитела в семенната проба може да доведе до слепване на сперматозоидите, намалена подвижност и невъзможност за оплождане в естествени условия. Установено е, че при някои мъже се развива автоимунно състояние, при което се произвеждат антитела, насочени срещу собствените за индивида сперматозоиди.Тези автоантитела могат да бъдат продукт на локален или системен автоимунен отговор. Вероятни причини за възникването им са инфекции, травми на тестисите и други състояния, свързани с нарушаване на хематотестикуларната бариера.
Антиспермалните антитела могат да бъдат аглутиниращи
/слепващи/ и имобилизиращи /забавящи придвижването/ на сперматозоидите. Краен резултат е блокиране на процеса на оплождане. За диагностицирането им се използват различни лабораторни тестове, доказващи наличието на антиспермални антитела от класовете Ig A, Ig G, Ig M. Материалът за изследване е серум или семенна течност.
В контекста на уточняване на имунологичното безплодие се търсят антиспермални антитела и в серума при жени. Оценява се тяхната роля по отношение на прякото им влияние върху придвижването на сперматозоидите в женския генитален тракт. Интересен е факта, че антиспермални антитела се откриват в 10 – 20% от инфертилните пациентки, но и в 10 – 12% от раждалите жени, като процентът им нараства по време на всяка следваща бременност. Ето защо тяхното присъствие не бива да се абсолютизира, а всяка пациентка да се оценява взависимост от клиничния и статус.
Антифосфолипидни антитела
Автоантитела, които се срещат в патогенезата на антифосфолипидния синдром. Описан е за първи път през 1982 г. Два вида – първичен и вторичен.
Разделят се на три основни групи:
- Истински – насочени са срещу отрицателно заредените фосфолипиди
/ACL – G, A, M, APS, APE и т.н./ - Антикофакторни – насочени срещу белтъчните кофактори – напр. аB2GP
- Антикомплексни – насочени срещу комплекса фосфолипид – кофактор
Антифосфолипидните антитела са причина за:
- Тромбози – венозни, артериални
- Спонтанни аборти, мъртвораждания
- Тромбоцитопении
- Забавено вътреутробно развитие на плода
- Прееклампсия
Изследват се двукратно през 6 месеца. Инхибират контактната фаза на коагулацията. Ако не се открие друго подлежащо автоимунно заболяване, се приема първичен антифосфолипиден синдром.
Подварианти
- Антикардиолипинови антитела /aCL /
- Антибета2 гликопротеинови антитела/aB2GP/. Бета 2 гликопротеинът е разтворим плазмен протеин, който при физиологични условия има протективна роля по отношение на нежелано тромбообразуване. Автоантителата срещу него елиминират антикоагулантното му действие и са причина за възникване на тромбози на плацентата. Отново са от класовете G, M и А.
- Антипротромбинови антитела
- Антитела срещу фосфатидилсерин,фосфатидилинозитол,фосфатидилетаноламин
- Антитела срещу активиран протеин С
- Антинуклеозомни антитела .Това са антинуклеарни антитела насочени, срещу нуклеозомите, структурни компоненит на хроматина
- Лупусен антикоагулант
Към имунологичните изследвания се отнасят и
аTPO /антитиреопероксидазни антитела, MAT/
Автоантитела, насочени срещу тиреоцитите. Имат директен цитотоксичен ефект към клетките на theca folliculli на яйчника. Свързани са с инфертилитет и нарушения в процеса на имплантация. В ниски концентрации могат да се срещнат при здрави лица, а също така и да са фалшиво позитивни при пациенти с пернициозна анемия. Във високи стойности се наблюдават при пациенти с тиреоидит на Хашимото, Базедова болест, идиопатичен тиреоидит.
aTG / антитиреоглобулинови антитела; TAT/
Образуват се срещу молекулата на тиреоглобулина, който се намира в жлезните пространства на тиреоидните фоликули. Водят до деструкция на нормалната тъкан на щитовидната жлеза. Наличието им е свързано с повишен риск от спонтанни аборти. В ниски стойности могат да се срещнат при здрави лица, но също така и при пациенти със синдром на Sjogren, пернициозна анемия.
Автоантитела срущу втория антиген на колоида
TRAB ;TSH – R ab /антитела, насочени срещу рецептора за TSH/
NK клетки
Представляват популация лимфоцити – т.н „клетки – убийци“, които са част от естествения имунитет. Имат цитотоксична активност при злокачествени заболявания и предпазват от вирусни инфекции. Непосредствено след овулация и преди настъпването на менструация NK клетките в ендометриума са около 70% от всички лимфоцити. Биват два типа – периферни и маточни. NK-клетките вероятно имат значение за превключването от менструация към децидуализация /процес на преформиране на ендометриалните фибробласти в децидуални клетки под влияние на половите хормони – естрадиол и прогестерон/. NK – клетките са 45-70% от левкоцитите в децидуата. Натрупват се в значително количиство и в мястото на имплантация.
Жени с автоимунни заболявания, повтарящи се се спонтанни аборти , ендометриоза имат повишени нива на перифернокръвни NK клетки, водещи до дефектна имплантация, завършваща със смърт на трофобластните клетки.
Функциите им са свързани с:
- Оформяне на „щит„ срещу експресиращия бащини антигени трофобласт и майчината имунна система
- Контрол на процесите на маточно спирално артериално реструктуриране
- Защита
HLA G
Експресията е сигнал от страна на бащата за синтез на блокиращи антитела, които протектират и стимулират развитието на фетоплацентарната единица. Подтискат NK клетъчната активност.
AMH
Дава информация за наличния яйчников резерв. Произвежда се от гранулозните клетки на антралните и преантрални фоликули при жените и от сертолиевите клетки при мъжете. Стабилното му ниво в млада възраст се последва от постепенно му намаляване като белег за изчерпване на яйчниковия резерв и предшевства промяната в други маркери – напр. FSH , Inhibin B. Яйчниковият резерв дава информация за способността на яйчника да отговаря при стимулация с гонадотропини чрез продукция на достатъчно количество яйцеклетки с добро качество, от които могат да се получат нормални ембриони.
В клиничната и имунологична лаборатории на СБАЛАГ Селена този маркер се изследва ежедневно. Използва се венозна кръв взета сутрин на гладно. Резултатът е готов до 1.30 ч. след взимането на кръвта.
Индикации за назначаването му:
- Диагностичен допълнителен маркер за PCOS /поликистозен овариален синдром/
- Като туморен маркер при гранулозноклетъчни тумори на яйчниците
- Диагностичен показател за намаляващ и изчерпан яйчников резерв
- Оценка на яйчниковият отговор при предстоящи IVF продедури.
- Оценка на жени с възможен хиперстимулационен синдром.
- Серумни муноглобулини – Ig M, Ig G , Ig A, Ig E total
- Фракции на комплемента – C3 , C4
- Серологични маркери за вродени и придобити инфекции, водещи до инфертилитет
- Серумни фактори на ангиогенезата
- ДНК анализ за вродени тромбофилии