Грижата за душевното състояние на бъдещата майка е не по-малко важно от тази на физическото. Пред какви предизвикателства се изправя тя в очакване на детето си, ще научим от разговора с психолога в УСБАЛАГ „Селена“ Мария Владимирова.
Мария Владимирова е психолог и психотерапевт със специализации в областта на семейната терапия и клиничната психология. Работи в най-голямата за южна България акушеро-гинекологична болница и ин витро център УСБАЛАГ „Селена“. Член е на Българската асоциация по репродуктивна психология (БАРП) и международната оргазнизация Психосоматика в акушерството и гинеколкогията (ISPOG).
Г-жо Владимирова, какви са промените, през които преминава жената по време на бременност?
Тя преминава през редица физиологични и психични промени. Особено когато говорим за първа бременност, целият свят на жената претърпява промяна. Не само тялото й, но и личните й цели и възгледи, социалната й роля, отношенията й с партньора и близките.
Възможно ли е тези новости да бъдат прекалено трудни или травматични и да водят до негативни емоции?
Да, могат да бъдат трудни, разбира се. Всяка промяна е трудна и неизбежно съпътствана от повече или по-малко стрес. Всяка промяна е такава и неизбежно съпътствана от повече или по-малко стрес. Травматични могат да бъдат не от наличието на негативни емоции, а от отричането и невъзможността за приемане на такива. Бременността в нашата и много други култури е асоциирана единствено и само с идеята за радост, щастие, благословение – изцяло позитивни преживявания, но тя носи със себе си и реалността на загубата. За много жени това е временната или по-продължителна загуба на професионална идентичност; загуба на тялото на жената, такова каквото тя е харесвала и възприемала до този момент; раздяла със социалната роля на момиче и навлизане в по-зряла фаза на женствеността, за която не всички жени са подготвени; както и много други. Всички тези промени и загуби могат да доведат до естественото чувство на тъга. Ограниченията, произтичащи от социалната стигма и митът за бременността, като период, отреден единствено и само за щастие, в много случаи превръщат всяка мисъл за личностни загуби и тъга в дълбоко чувство на вина. Когато не успяваме да регистрираме загубите си и да тъжим за тях, това обикновено ни пречи и да оценим успехите си и да им се радваме, дори и в най-хубавите моменти от живота, какъвто е очакването на бебе.
Как може да се справи бъдещата майка с промените, така че да не пречат на радостта й?
Като ги приема, говори за тях и не се изолира от близки и приятели. Много често бременните жени се изолират, когато имат мисли, които считат за неприемливи за една бъдеща майка. Тревожните мисли, които не са изречени на глас остават само в съзнанието, където фантазията ги прави все по-големи, а понякога и непоносими.
Какво е характерно за отношенията с партньора?
Промяна в партньорските отношения след раждането винаги предстои и обикновено бележи началото си още по време на бременността. Трансформацията от партньорска в родителска двойка е голямо предизвикателство, особено при първа бременност. Всички очаквания към партньора, страхове и надежди са силно завишени. Родителските семейства на двойката обикновено скъсяват дистанцията с новото семейство в периода на бременността. От тяхна страна могат да се инициират дебати относно името на бебето, предложения за подарък на жилище или физическа помощ при отглеждането на детето. Всичко това води до изпитание на границите на новото семейство. Бъдещите родители трябва да правят своите избори внимателно и да взимат съвместно решенията си на базата на дългосрочни планове, а не на моменти афекти. Само така могат да запазят връзката си здрава в бъдеще.
Кога бременната жена и/или партньорът й трябва да потърсят консултация с психолог?
Всички промени в личния живот на бременната жена, партньора й и техните отношения съвсем естествено водят до екзистенциална криза. Криза най-вече в смисъла на прехода от едно състояние в друго. Повечето семейства се справят с този преход с относителна лекота и много повече радост, отколкото притеснения. Психологичната консултация е препоръчителна когато страховете, тъгата и мрачните мисли са повече от радостта. Има и ситуации, в които консултацията е по—скоро необходимост, а не препоръка. Това са случаите на загуба на предишна бременност, история на повтарящи се аборти преди настоящите девет месеца, депресивни периоди или такива на психично страдание от всякакъв характер, липса на социална подкрепа на бъдещата майка и конфликт в партньорската двойка. Това са фактори, повишаващи риска от тревожно-депресивни състояния по време на бременност.
Интервюто е публикувано в сп. „Кенгуру“, м. април. 2021 г., стр. 16-17.