Ендометриозата – какво е важно да знаем?

Д-р Даниел Ставрев е акушер-гинеколог, част от екипа на най-голямата специализирана АГ болница в Южна България – „Селена“. Професионалният му фокус е в областта на лапароскопията, акушерството и оперативната гинекология. Участва в множество конференции, конгреси и обучения, чрез които допълва своя професионален опит, и специлизира в един от най-големите и известни лапароскопски институти в света – IRCAD.

*Материалът е част от октомврийския брой на Списание „Аптеки 36.6“.

Ендометриоза – що е то?

Ендометриоза е доброкачествено заболяване, което понякога е със злокачествено протичане. Ендометриоза наричаме разположение на ендометриална тъкан на атипично място. На разбираем език това би изглеждало по следния начин – вътрешният слой на матката се нарича ендометриум. Когато го открием на място, различно от вътрешността на матката, да речем – външната ѝ страна, яйчници, маточни тръби или останалите органи от перитонеалната кухина – това е ендометриоза.

Заболяването се разделя на 4 стадии:

I и II стадии – най-леките форми на ендометриоза. Тук имаме леки сраствания и повърхностно разположени огнища на засегнатите места.

III стадий – наличие на леки до тежки сраствания. Тежките фиксират абсолютно неподвижно матката и тръбите. Ендометриозата се характеризира с шоколадова киста на яйчника.

IV стадий – най-тежката форма. В този стадий почти не се различават матка, тръби и яйчници, поради наличието на плътни сраствания и шоколадови кисти. В изключително редки случаи огнища на заболяването се намират извън корема – в белия дроб, очите, мозъка.

Какво е „шоколадова киста“?

Въпреки че ендометриалната тъкан се развива на необичайни места, тя има сходни на тази в маточната кухина свойства. Тя расте и кърви, което води до дразнене, болки и образуване на псевдокисти – т.нар. „шоколадови кисти“.

Какви са симптомите на ендометриозата?

Симпомите на заболяването са разнообразни. Някои от най-често срещаните са: болезнен цикъл, хронична тазова болка и невъзможност за забременяване. Тук е важно да спомена обаче, че някои типове не водят до проблемно забременяване и протичат безсимптомно.

Как я диагностицираме?

Причините за нейното възникване все още се свеждат само до хипотези. Най-разпространените теории са 4, но за съжаление, все още няма приета универсална и конкретна такава.

Най-точният и сигурен метод за диагностициране на ендометриозата е лапароскопията. Това ни позволява да вземем биопсия, която да бъде изпратена за хистологично изследване. Разбира се, операцията невинаги е първият ни ход – има много ехографски маркери, които ни помагат да открием типичната характеристика на ендометриозата, когато тя е разположена в яйчниците. Ехографът може да ни помогне и когато огнищата са разположени в пикочния мехур или в ректовагиналното пространство.

Как тя пречи на забременяването?

За съжаление, с нарастването си ендометриозата може да наруши яйчниковата функция или да увреди маточните тръби и по тази причина води до стерилитет. Срастванията, които настъпват в коремната кухина в резултат на кървене, водят до затрудняване движението на яйцеклетката от яйчника към матката. Всъщност диагнозата често се поставя в хода на търсене на причината за невъзможност за забременяване.

Ендометриоза – лечение?

Лечението на ендометриозата бива оперативно и консервативно. То се дели на няколко групи – хирургично, медикаментозно, комбинацията от двете. Лечения на ендометриозата са и менопаузата, и забременяването. Поради характерните хормонални промени, които протичат през бременността и климактериума, тези състояния също могат да се считат за своеобразно „лечение“, съпроводено с отзвучаването на симптомите.

Когато говорим за подобни заболявания, е още по-важно да се проследи индивидуалният случай. Най-често лечението с лекарства се свежда до приемането на нестероидни противовъзпалителни средства. Това обаче няма да помогне при тежките случаи на ендометриоза – тогава се препоръчва оперативно лечение. Всичко зависи от вида на ендометриозата, нейното разположение, големина и симптоми на пациентката. Дали жената е раждала или има желание за забременяване също от съществено значение.

Ако имаме пациентка, да речем, с 2-сантиметрова ендометриозна киста, без оплаквания и с 2 раждания – в такъв случай е най-добре да не се предприема нищо. Все пак коремът на една жена не е чекмедже – не можем и не бива да влизаме и излизаме по всяко време.

Това, което знаем също, е, че ендометриозата се „лекува“ и с менопауза или бременност. Ако успеете да забременеете, проблемите, свързани с заболяването, ще приключат за дълъг период. Невинаги ендометриозата се влияе от медикаментозно лечение, невинаги тя позволява забременяването да се случи по естествен път и се налага да пристъпите към ин витро процедури. В такива случаи най-важното е да не губите вяра и сила.

В заключение ще кажа – ендометриозата е комплекс от проблеми и подходът към решението им е да прецениш най-важното за жената, която ти се е доверила. Ако имате съмнения и наличие на някои от симптомите, свържете се с лекар, на когото имате доверие. И вярвайте – ендометриозата е победима.