Младите лекари на Пловдив – д-р Петя Белчева – мисията да спасяваш шепа живот

Д-р Петя Белчева завършва медицина през 2011 година в родния си град Стара Загора. Работи 2 години във вътрешно отделение в МБАЛ „Д-р Д. Чакмаков“, град Раднево, след което започва специализация „Неонатология“ към Медицински университет Пловдив. Работила е като специалист неонатолог в град Бургас, а от ноември 2018 година е част от екипа на най-голямата специализирана АГ болница в Южна България – университетската болница „Селена“.

Д-р Белчева, как се насочихте към медицината и защо избрахте да се грижите за най-малките пациенти?

Всичко се случи много спонтанно – насоките ми за развитие бяха в друга сфера, но явно съдбата имаше други планове за мен. Като новозавършил млад лекар, започнах работа в едно отделение със страхотен екип, от който научих изключително много. Работата с пациенти ми харесваше и вдъхновяваше всеки ден. След известен период започнах и контакт с малките пациенти – децата, което категорично наклони везните за развитие в тази насока. Вдъхновението се превърна в страст и две години след дипломирането ми като лекар вече знаех какво искам да специализирам.

Какво Ви мотивира да останете да се развивате в България? Замисляла ли сте се да емигирате? Кое е най-голямото предизвикателство за Вас в професионален план?

Семейството ми е главният мотив да остана в България. Замисляла съм се да емигрирам, поради трудности, които системата в България ми поднесе, и не само на мен, разбира се. Наложи ми се да сменям градове, болници, договори, наредби за придобиване на специалност. Общо взето беше истинско изпитание, но си струваше. Опитът, който придобих за толкова кратко време, е нещото, което на този етап ме удовлетворява, въпреки всички трудности, през които минах.

Колко тежеше най-малкото бебенце, на което сте помогнали, и има ли пациент, чиято история никога няма да забравите?

Най-малкият ни пациент тежеше 500 грама, но подчертавам, че нашата специалност е екипна работа – помагам не само аз. Целият екип поема грижата за живота на тези най-малки пациенти – лекари, акушерки, медицински сестри, санитарки. Всеки пациент, за който се грижим, има история за нас, но някои наистина остават незабравими. С времето избледняват само лицата, имената, но история, която си преживял по особен начин, не може да се забрави.

Според статистиката 10% от бебетата се раждат преждевременно. Каква е причината броят на недоносените деца да расте с всяка изминала година?

През последните десетилетия преждевременните раждания са около 5-7% от общия брой раждания, като честотата на раждане преди 32 г.с. е около 1-2%. Тази статистиката е за развитите страни и се обяснява с най-вече с прилагането на методи за асистирана репродукция /ин витро/ и свързаната с това повишена честота на многоплодна бременност. В България 10.3% от новородените деца са недоносени, с тенденция към увеличаване на този процент.

Доколко преждевременното раждане е опасно за едно дете? Какви последствия може да има от това?

Всички родители очакват бебетата им да се родят около датата на термина, плюс-минус няколко дни или 1-2 седмици. И наистина – повечето бебета се раждат тогава, когато са готови за живот извън утробата. Но една част от тях се раждат по-рано от очакваното, което носи след себе си редица рискове – изоставане във физическото и нервно-психическото развитие, хронични заболявания. Безспорен е фактът, че най-безопасното място за развитието на бебето е утробата, но съществуват ситуации, при които животът на майката е застрашен, а средата в утробата е толкова неблагоприятна, че бебето е в по-голяма безопасност извън нея. Съвременната медицина е толкова напреднала, че процентът на оцелелите бебета, родени преди 28 седмица, в наши дни е забележителен.

В колкото по-голяма седмица се роди бебето, толкова по-голям шанс за оцеляване и за нормално развитие има то. Някои бебета прекарват месеци в неонатологичните отделения, докато достигнат необходимите размери и развитие, за да се приберат у дома. В нашето отделение имаме немалко пациенти, на които се налага да прекарат по 4-5 месеца при нас, за да се стабилизират дотолкова, че вече да е безопасно да бъдат изписани от болничната среда.

Какво може да направи една бременна жена, за да ограничи риска от преждевременно раждане?

Нещата, които зависят от пациентката и са в неин контрол, са: да проследява бременността си при специалист, разполагащ с необходимото оборудване и квалификация, да преустанови всякакви вредни навици – употреба на цигари, алкохол, наркотични вещества, да избягва стресови ситуации, тежък физически труд, работа с опасни вещества. Стремеж към здравословен начин на живот също е изключително важен – добра храна, движение, чист въздух. Тук трябва да споменем и профилактиката и своевременното лечение на остри заболявания или правилната грижа и облекчаване на хронични такива.

АГ болница „Селена“ предлага кенгуру грижа и разполага със семейни стаи, в които родителите могат да гушкат недоносените си бебета. Защо е толкова важен този метод „кожа до кожа“?

Бебетата имат нужда от своите родители. Родителите имат нужда от своите бебета.

Ние предоставяме възможност за ежедневен контакт с бебетата. Кенгуру-грижата се препоръчва от Световната здравна организация, защото прекият контакт кожа-до-кожа стабилизира бебетата по-бързо, тяхната сърдечна дейност, телесна температура, подобрява белодробната им функция, кислородната сатурация, метаболизма. По време на процедурата бебето често се успокоява и заспива. Установено е, че гърдите на майката могат да регулират температурните промени при недоносеното бебе, което все още не може да регулира само телесната си температура и няма достатъчно подкожна мазнина, за да я запази. Кенгуру-грижата често води до намаляване на продължителността на болничния престой, повишаване на родителското участие и възможности за обучение. Родителите изграждат емоционална връзка с детето, придобиват чувство за близост с него, както и увереност, че могат да се справят с отглеждането му.

Интервюто е част от поредицата „Младите лекари на България“ на TrafficNews.