Страхът от раждане е неизбежно съпътстващ всяка бременна жена. Психологичните и биологични процеси по подготвянето на жената да стане майка могат да бъдат както изтощителни, така и плашещи със своята интензивност. Повечето бъдещи майки се справят с предизвикателствата на бременността с повече или по-малко притеснения, но и с много радост и позитивни преживявания. Съществуват обаче и психични състояния, които правят бременността изцяло негативно преживяване и карат бременната жена да се чувства като изправена пред непосилна задача.
Едно от тези състояния е тежката форма на родилна тревожност (CA – childbirth anxiety). Тя се среща при около 10% от бременностите и често има пагубно влияние върху личния, професионалния и социалния живот на бременната жена, както и върху готовността ѝ да стане майка. Жените, страдащи от родилна тревожност, често неглижират и/или крият високите степени на безпокойство, което изпитват спрямо предстоящото раждане. Очакванията им са дискомфортът да отмине заедно с раждането на детето, за съжаление, изследванията и практиката показват, че в повечето случай не само, че няма подобрение, но и без нужното лечение родилната тревожност на по-късен етап се трансформира в други психични проблеми, като паник атаки, следродилна депресия и посттравматично разстройство.
Рискове при неразпозната родилна тревожност:
Когато родилната тревожност не бъде разпозната или бъде неглижирана и най-често окачествена от близки и роднини като „прищявки“ и „лиготии“ на бременната жена, тя става фактор, допринасящ за:
- Увреждането на личността и достойнството на бременната жена;
- Увреждане на отношенията в семейството;
- Застрашаване на качеството на връзката майка-бебе;
- Отказ от следваща бременност;
- Трудна комуникация с медицинския екип.
Как се диагностицира?
Високата форма на родилна тревожност може да бъде потвърдена чрез W-DEQ тест за диагностика (измерващ различни области: „Страх“, „Отрицателна оценка“, „Самота“, „Липса на самоефективност“, „Липса на положително очакване“ и „Загриженост за детето“) или чрез интервю (оценка) от специалист в областта на психичното здраве – клиничен психолог или психиатър.
При кои пациенти се среща?
Изследванията показват, че броят на жените, страдащи от родилна тревожност при първа бременност не е по-голям от този на жените с поредна бременност.
Какво представлява родилната тревожност?
Механизмите, регулиращи родилната тревожност, са изцяло идентични с тези при всички останали проблеми с тревожността. Тревожността e система, развита по време на еволюцията, включваща действия в случай на заплаха. Системата става дисфункционална, когато е твърде дълго и твърде интензивно активна. Последствията не са само пренатоварване на личността (от интензивното безпокойство), но и ограничения на възможностите за пълноценен живот.
Дисфункционалната тревожност е съпътствана от:
- Усещане за безпомощност, когато личността е изправена пред опасност;
- Непрестанно напрежение;
- Проява на физиологични признаци (изпотяване, диспнея, тахикардия).
Разликата между страдащите от дисфункционална тревожност и тези, които контролират безпокойството си, е, че първите не интерпретират ситуацията, предизвикваща заплаха, а са изцяло под влиянието на проблематичната си тревожност, която отклонява вниманието им от същинската заплаха.
Пример: Жена, която се страхува от раждането си, но контролира тревожността в нормални граници, предприема следните мерки: посещава училище за родители, за да се запознае по-добре с предстоящата ѝ „страшна ситуация“ (раждане). Запознава се с екипа от специалисти, които ще водят раждането ѝ и т.н. Тоест стратегията ѝ за справяне е по-добро информиране, което допринася за усещането и за контрол и намалява тревожността ѝ. В случаите, в които личността е завладяна от тревожността – жената отказва да се информира за предстоящото раждане, избягва разговори по темата с приятели и близки, избягва прегледи и избор на болница, в която да се осъществи раждането. Тоест по всякакъв начин отклонява вниманието си от „заплахата“.
Интервенции и лечение
При разпознаване на симптомите на психично страдание засегнатата жена следва да потърси помощ от специалист. Много често симптомите биват забелязани от лекаря, проследяващ бременността, който пренасочва пациентката към работа с клиничен психолог. Работата по редуциране на тревожността става екипна работа с активното участие на бъдещата майка, семейството ѝ, клиничния психолог, лекаря, проследяващ бременността ѝ и останалата част от медицинския екип.
Психологичната работа се състои в изготвяне на индивидуален план за лечение. Целите са личността да възвърне усещането си за личен контрол. След психологичната работа, специалистът, оценил рисковете за психична травма, запознава останалата част от медицинския екип с индивидуалните нужди на пациентката, като по този начин прави комуникацията и сътрудничеството помежду им по-лесна. Целта е чрез съвместните усилия на екипа да се постигне усещане за сигурност и относителна предвидимост на раждането, което да доведе до по-ниска тревожност за бъдещата майка.
Мария Владимирова е психолог и психотерапевт, със специализации в областта на семейната терапия и клиничната психология. Работи в най-голямата за южна България акушеро-гинекологична болница и ин витро център „Селена“. Член е на Българската асоциация по репродуктивна психология (БАРП) и Интернационалната оргазнизация – психосоматика в акушерството и гинеколкогията (ISPOG).
Материалът е публикуван в една от най-големите здравни медии в България – puls.bg.